Съдът даде 1 година на Пловдив да се справи с мръсния въздух
Върховният касационен съд задължи община Пловдив и локалната екоинспекция в рамките на една година да подхващат всички ограничения, с цел да изчистят мръсния въздух в града. Съдебният акт е на висшите съдии Мария Иванова, Жива Декова и Маргарита Георгиева, оповестява " ".
Пловдив е един от градовете с най-силно нечист въздух в страната дружно със София. Според екологичната експертиза по делото максимален принос за замърсяването има битовото отопление. След него се подреждат превозът, промишлеността и зимното поддържане на улиците с пясък и сол. Битовото отопление способства с близо 75% от нездравословните излъчвания на прахуляк. Следва превозът с 14% и промишлеността с сред 7 и 14%.
Делото за мръсния въздух в Пловдив беше заведено преди 11 години с групов иск от Фондация “Асоциация за европейска интеграция и права на индивида ” против общината и екоинспекцията в града. Гражданите се позоваха на данните, събрани сред 2007 и 2011 година, от които се вижда, че пределната норма от 50 mg/m3 твърди прахови частици във въздуха на града е била превишавана близо 200 пъти на година през 2010 година
Първоначално апелативният съд отхвърли желае на жителите, като твърдеше, че управляващите нямат абсолютно обвързване да поддържат равнищата на замърсяване в границите на европейските наставления. Според апелативните магистрати институциите са длъжни да подхващат ограничения за чист въздух, само че резултатът от тях е без значение. Върховният съд отхвърля изцяло тезата на апелативния съд.
Върховен касационен съд афишира, че институциите не са изпълнили отговорностите си и са нарушили европейските наставления за чистотата на въздуха (Директива 2008/50/ЕО). Българското законодателство също задължава управляващите да опазват чистотата на околната среда и атмосферния въздух.
Най-любопитната част от решението е методът на Върховен касационен съд към интервала на нарушаването. Гражданите съдят управляващите за нарушавания, осъществени 2007-2011 година. Съдът приема, че ефикасни ограничения не са подхванати и до днешна дата, тъй като България е наказана за мръсния въздух и по делото пред Съда на Европейски Съюз. Поради това Върховен касационен съд задължава институциите да одобряват незабавни ограничения за решение на казуса в границите на една година, считано от 22 юли т.г.
Неизпълнението на това решение няма да докара до автоматизирано налагане на наказания за община Пловдив и Регионална инспекция за опазване на околната среда – Пловдив. Ако след година няма смяна, всеки пловдичанин ще може да заведе сполучливо дело с искане за обезщетение пред локалните съдилища и Европейския съд по правата на индивида в Страсбург.
В момента дело за мръсния въздух водят и жителите на София против Столичната община. То към момента е на първа инстанция в Софийския градски съд, само че столичани имат някои триумфи. Съдът към този момент задължи общината да разгласява данните за мръсния въздух във " Facebook " и да мие улиците машинно два пъти месечно от май до септември. Ако времето разрешава, от октомври до април миенето би трябвало да е един път месечно.
Пловдив е един от градовете с най-силно нечист въздух в страната дружно със София. Според екологичната експертиза по делото максимален принос за замърсяването има битовото отопление. След него се подреждат превозът, промишлеността и зимното поддържане на улиците с пясък и сол. Битовото отопление способства с близо 75% от нездравословните излъчвания на прахуляк. Следва превозът с 14% и промишлеността с сред 7 и 14%.
Делото за мръсния въздух в Пловдив беше заведено преди 11 години с групов иск от Фондация “Асоциация за европейска интеграция и права на индивида ” против общината и екоинспекцията в града. Гражданите се позоваха на данните, събрани сред 2007 и 2011 година, от които се вижда, че пределната норма от 50 mg/m3 твърди прахови частици във въздуха на града е била превишавана близо 200 пъти на година през 2010 година
Първоначално апелативният съд отхвърли желае на жителите, като твърдеше, че управляващите нямат абсолютно обвързване да поддържат равнищата на замърсяване в границите на европейските наставления. Според апелативните магистрати институциите са длъжни да подхващат ограничения за чист въздух, само че резултатът от тях е без значение. Върховният съд отхвърля изцяло тезата на апелативния съд.
Върховен касационен съд афишира, че институциите не са изпълнили отговорностите си и са нарушили европейските наставления за чистотата на въздуха (Директива 2008/50/ЕО). Българското законодателство също задължава управляващите да опазват чистотата на околната среда и атмосферния въздух.
Най-любопитната част от решението е методът на Върховен касационен съд към интервала на нарушаването. Гражданите съдят управляващите за нарушавания, осъществени 2007-2011 година. Съдът приема, че ефикасни ограничения не са подхванати и до днешна дата, тъй като България е наказана за мръсния въздух и по делото пред Съда на Европейски Съюз. Поради това Върховен касационен съд задължава институциите да одобряват незабавни ограничения за решение на казуса в границите на една година, считано от 22 юли т.г.
Неизпълнението на това решение няма да докара до автоматизирано налагане на наказания за община Пловдив и Регионална инспекция за опазване на околната среда – Пловдив. Ако след година няма смяна, всеки пловдичанин ще може да заведе сполучливо дело с искане за обезщетение пред локалните съдилища и Европейския съд по правата на индивида в Страсбург.
В момента дело за мръсния въздух водят и жителите на София против Столичната община. То към момента е на първа инстанция в Софийския градски съд, само че столичани имат някои триумфи. Съдът към този момент задължи общината да разгласява данните за мръсния въздух във " Facebook " и да мие улиците машинно два пъти месечно от май до септември. Ако времето разрешава, от октомври до април миенето би трябвало да е един път месечно.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ